Социалните мрежи - слава и забрава

Социалните мрежи са се превърнали в огромна част от живота на милиони хора по света. Но знаем ли какво всъщност е „социална мрежа” и как се стигна до феномена Facebook?

Социална мрежа

„Карта на взаимоотношенията между различни индивиди” – допреди десетина години специалистите по социална психология често описваха така понятието „социална мрежа”. Ударението се поставяше върху човешкия фактор и се смяташе, че достигането на критична маса от потребители от дадена социална мрежа е разковничето за нейния успех.

Само че в историята на социалните мрежи има примери за платформи, които в силните си периоди са привличали над 50 млн. потребители и въпреки това сега са извън сцената на големите играчи. Според еволюционния антрополог Робин Дънбар хората сме така устроени, че можем да поддържаме приятелски отношения с приблизително 150 души. Ето защо все по-популярно става схващането, че социалните мрежи „ се състоят от хора, които са свързани от определен обект” , т.е. обектът, причината за общуване е също толкова важна, колкото и участниците в него.

Пионерите

Six Degrees стартира през 1997 и е първата социална мрежа. Тя позволява на потребителите да създават профили и да посочват, че са приятели с други хора. Като въвежда понятието за „кръг от приятели”. Въпреки че платформата вече не съществува, в най-силния си период е била доста популярна и е имала близо 1 млн. потребители.

В следващите години се разработват още подобни сайтове. Те страдат от липсата на иновативност и на достатъчно защита на личната информация. Техен съществен недостатък е статичността на информацията.

Първата социална мрежа, която разчупва статичния модел, е LiveJournal . Тази интернет платформа предлага постоянно обновяващо се съдържание под формата на блог статии и към днешна дата има над 50 млн. потребители.

Три години по-късно, през 2002, е създадена Friendster. Това е първата социална мрежа, добила масов характер. В най-силния си период в нея има над 115 млн. регистрирани потребители. Но тази социална мрежа не предлага други функционалности освен създаването на профил, в който да качите снимки и описания и възможност да се свържете със свои познати. Така постепенно Friendster започва да прилича повече на сайт за запознанства.

Спомняте ли си MySpace? В периода от 2003 до 2006 това е най-популярната социална мрежа в света. Тази платформа позволява на потребителите напълно да индивидуализират своите профили. Други нейни плюсове са възможността за споделяне на видео клипове, комуникация чрез лични съобщения и опцията за коментари, които да се публикуват на страницата на съответния потребител.

Проблемът тук е липсата на иновации и изчерпването на вътрешно генерираното съдържание. Множество скандали, свързани със спам и порнографски материали, допълнително оказват негативно влияние върху имиджа на тази социална мрежа.

През 2003 е създадена първата успешна масова социална мрежа, посветена на бизнеса – LinkedIn. От компанията залагат на идеята потребителите да се свързват само с хора, които наистина познават и на постоянно добавяне на нови функционалности.

Facebook

През 2008 Facebook се превърна в най-популярния сайт за социални контакти, надминавайки MySpace. Това не е случайно. Още с пускането си през 2007 платформата е отворена към сътрудничество с външни разработчици, което допринася както за привличането на внимание, така и за иновативното развитие на мрежата. Facebook успява да почерпи опит от своите предшественици и да предложи на едно място всички търсени от потребителите функционалности. Социалната мрежа излиза извън границите на вътрешно генерираното съдържание, като създава бутона “like”.

Нишови социални мрежи

С нарастването на броя на социалните мрежи се наблюдава по-тясно профилиране. Съществуват платформи като Ning, които позволяват създаване на нишови социални мрежи и от хора с ограничени технически познания.

Не липсват и специализирани социални мрежи, които се разработват и развиват от представителите на дадена индустрия. Проблемът при този тип мрежи е, че с течение на времето активността на потребителите пада.

Някои от социалните мрежи се обединяват около споделянето на един тип съдържание, например снимки или видео. През 2003 стартира първият такъв сайт Photobucket. Той позволява на потребителите да споделят снимки, които да са достъпни за всички или само за притежателите на парола. Тази идея е доразвита в социалната мрежа Flickr. Компанията позволява на своите потребители да създават профили, да добавят приятели, да запазват напълно авторските права върху своите снимки и да търгуват с тях.

Около изображения се фокусират и социални мрежи като Pinterest и Instagram, които добиват все по-голяма популярност.

Микроблогинг

Актуализацията на статуса в реално време се е превърнала в новата норма в социалните мрежи. Това в голяма степен се дължи на появата на Twitter през 2006. Голям плюс на тази социална мрежа е, че както и при Facebook , имате възможност лесно да споделяте съдържание отвън с помощта на бутон „tweet”.

Социалните мрежи са извървели дълъг път и продължават да се развиват ежедневно.

източник:http://www.economy.bg

Колективното пазаруване и „Фейсбук - ръка за ръка

Колективното пазаруване и „Фейсбук - ръка за ръка

Как се манипулира общественото мнение

Ноам Чомски е един от най-видните интелектуалци в наши дни. За него в. „Гардиън” пише: „Чомски се нарежда редом до имената на Маркс, Шекспир и Библията”. „Ню Йорк Таймс” отива още по-далеч в оценката си, определяйки го като „навярно най-важния жив интелектуалец”. Чомски е описван като човек, който се опълчва на социалната несправедливост, господството на големи корпорации и корупцията на правителствата. Според него съществуват десет широко разпространени и използвани похвата за манипулиране на общественото мнение. Ето кои са те:

Разсейване
Основният елемент на социалния контрол е „стратегията за разсейване”. Тя се изразява в отклоняване на вниманието на обществото от важните въпроси и промени, които занимават политическия и икономическия елит. За целта обществото се засипва с излишна и маловажна информация. Стратегията за разсейване е много важна, за да се предотврати интересът на обществото във важни сфери на науката като икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката.

Създайте проблем, предложете решение
Този метод се нарича още „проблем-реакция-решение”. Създавате проблем, един вид „ситуация”, която трябва да предизвика реакция сред населението и да изисква прилагането на мерки за преодоляването й. Например - фокус върху нарастващото насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, така че гражданите сами да поискат по-строги мерки за сигурност и политики, които ограничават гражданските свободи. Или създаване на икономическа криза, за да може обществото да приеме като необходимо зло отказа от социални права и ограничаване на обществените блага.

Стратегия за постепенно налагане
Обществото е склонно да приеме дори неприемливи неща, стига да ги поднасяте постепенно, стъпка по стъпка. По този начин през 80-те и 90-те години на миналия век бяха наложени радикално нови социоикономически условия (неолиберализъм): ограничаване на ролята на държавата, приватизация, несигурност, нестабилност, масова безработица, ниски заплати и липса на гаранция за достоен живот - ако всичко това се бе случило по едно и също време, най-вероятно щеше да доведе до революция.

Отлагане
Друг начин да се прокара непопулярно решение е то да бъде обявено за „болезнено и необходимо”, но да се постигне съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е да се приеме жертва в бъдещето, отколкото такава, която трябва да се извърши сега. Първо, защото не се изискват усилия на момента. Освен това, обществото е винаги склонно наивно да вярва, че „утре всичко ще бъде по-добре” и че необходимата жертва може да бъде избегната. Това дава повече време на обществото да свикне с идеята за промяна и да я приема смирено, когато му дойде времето.

Третиране на хората като малки деца
По-голямата част от рекламите, предназначени за масовия потребител, използва такава реч, аргументи, образи, понякога и детска интонация, че да се асоциира със слабост, все едно аудиторията е малко дете или умствено изостанал. Колкото повече някой се опитва да заблуди гледащия, толкова по-инфантилен е тонът на неговото послание. Защо? Ако някой се отнася към човек, както към дете на не повече от 12 години, то най-вероятно ще получи и реакцията на дете на не повече от 12 години. Тази реакция ще бъде лишена от критична оценка.

Повече емоции, отколкото разум
Акцентирането върху емоционалния аспект е класическа техника за саботирането на разсъдливостта на даден човек. Още повече използването на емоционален фактор позволява да се достигне до подсъзнанието на човек и там да се заложат идеи,желания, страхове, принуда или модел на поведение.

Поддържане на невежеството и посредствеността сред населението
Целта е хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани и подчинени. Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото трябва да бъде възможно най-лошо и посредствено. Така е невъзможно за ниските социални класи да превъзмогнат своето невежество.

Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността
Убеждаване на населението, че е модерно да бъдеш глупав, вулгарен и необразован.

Засилване на чувството за вина
Внушаване на човека, че сам си е виновен за своите несполуки, които се дължат на недостатъчно познания, умения или усилия. В резултат на това, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва да се самообвинява, което води до депресия и потиска предприемането на действие. А без действие, няма революция!

Да познаваш хората по-добре, отколкото те познават себе си
През последните 50 години стремглавият напредък в науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, с която разполага елитът. Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология, „системата” е придобила задълбочени познания за човека както по отношение на неговата физиология, така и по отношение на неговата психика. „Системата” познава по-добре обикновения човек, отколкото се познава той самият. Това означава, че в повечето случаи „системата” упражнява по-голям контрол и власт върху отделния индивид, отколкото той самият.

източник: http://www.economy.bg

NYT „Телерик” със своя ниша на международния технологичен пазар

NYT „Телерик” със своя ниша на международния технологичен пазар

Как ще изглежда бъдещето на телевизията

Как ще изглежда бъдещето на телевизията

Фирмен каталог - ММ Системс ЕООД

Фирмен каталог - ММ Системс ЕООД